Хранене в първите дни след раждането

Заради обичта си към бебетата Надежда Стаменова завършва акушерство в колежа на Медицинския университет в София през 1998 г. Четири дни след държавния изпит вече работи в родилна зала на Университетската акушеро-гинекологична болница „Майчин дом“ в столицата. Амбициите й да повишава знанията и опита си непрекъснато, добавят към CV-то й курс за операционна акушерка, познания в областта на лечението на зависимости, диплома от СУ „Св. Кл. Охридски” за специален педагог, управление на здравни грижи във Факултета по Обществено здраве на Медицинския университет, София.

През 2005 г. преминава в „екипа на Надеждата“, както назовават хората, работещи в Центъра за репродуктивно здраве „Надежда“, и води лекции в училище за бременни „МА-МА“ заедно с Елена Василева, също акушерка. Така продължава да практикува любимата си професията, макар и в друга част на родилната помощ – предродилната подготовка.

От 2014 до днес води курсове за подготовка за раждане и грижа за новороденото дете в МБАЛ „Надежда“, София.

Иначе, омъжена е и има три дъщери.

1. Какво трябва да знае майката за своето хранене веднага след раждането?
На първо място трябва да се постави адекватно захранване според  начина на раждане и състоянието на родилката. Например при  оперативно раждане захранването е според възстановяването на нормалния чревен пасаж. При нормално раждане и липса на усложнения храненето е с обичайната за родилката диета. Леката, бързосмилаема  храна би подсигурила нормално функциониране на отделителната система, едновременно с балансиране на нужните нутриенти и течности.

2.До каква степен това, което тя консумира, се отразява на качеството на коластрата и след това на кърмата?
За да се отговори на този въпрос е изключително важно да отбележим, че въпреки, че за да преминат вещества от храната в кърмата първо трябва да попаднат в състава на кръвната ни плазма. Тоест, необходимо е време за да се отрази храненето ни на състава на кърмата. Освен това не всички молекули могат да преминат кръвно-млечната бариера. Все пак, макар и малки, съществуват известни ограничения по отношение на храненето на кърмещата жена.

3. Какви са Вашите конкретни съвети относно менюто на майката в първите дни след раждането? От какво тя има нужда най-много в процеса на възстановяване след раждането и успоредно с това в процеса на кърмене?
В първите дни след раждането на първо място жената се нуждае от нутриенти, заместващи кръвната загуба и осигуряващи достатъчен обем течности. Храни богати на желязо биха подпомогнали възстановяването – време е да се сетим за черен дроб, бадеми, червено цвекло, сушени домати, печена тиква, спанак  и изобщо всичко, което обичайно се препоръчва за хора с анемия.

4.Има ли забранени храни за майката, която кърми?
Съществуват безкрайно много забрани и погрешни митове с доводи защо не е добре да се консумира почти всеки вид храна. Когато се махне всичко „забранено“, остава кратък списък храни, които съвсем не могат да подсигурят пълноценно хранене. Правилният отговор е, че родилката може да консумира всичко в умерени количества. Препоръчително е да хапва разнообразни храни с минимална обработка, по възможност местно производство и в сезона. Добре е да избягва храни с добавени консерванти, изкуствени оцветители, палмова мазнина. Няма доказателства в покрепа на твърдението, че избягване на определени храни намалява вероятността от развитие на чувствителност и алергия. Точно обратното - по-ранното излагане на алергени играе протективна роля и намалява вероятността от развитието на свръхчувствителност.

Бобовите храни са важен източник на протеин, желязо и калций в диетата. Те стават особено важни, ако предпочитате безмлечна диета и източниците на калций са ограничени. Зелевите храни също са добър източник на фибри, протеин, йод и калций. Твърденията, че предизвикват колики при бебето само, защото дразнят майчината храносмилателна система е твърде пресилено. Различните начини на обработка при приготвянето им ще доведат до промяна в усвояването на полезните вещества и промяна на дразнещият им ефект. Власинките от прасковите и кайсиите не могат да преминат през храносмилателната система и „магично“ да достигнат до кърмата. Мед на бебета не се предлага, но майката спокойно може да консумира. Ботулиновите спори не издържат на киселинността и не представляват заплаха за бебето, ако майката, например, си е подсладила чая с мед.

5. Кои са храните, които задължително трябва да присъстват в менюто на майката? Защо?
Както вече казах, балансираното хранене с пресни и разнообразни храни, максимално чисти по отношение на подобрители и консерванти е оптималният съвет. Не бива да забравяме, че храненето на хората по света е изключително разнообразно и не е възможно да има абсолютно задължителни храни. Храненето на една майка в Индия е коренно различно от това на скандинавката или на българката. Качествена, разнообразна и в умерени количества храна. Съставът на кърмата се променя основно в зависимост от потребностите на бебето и на честотата на кърмене. Необходим е прием на допълнително количество течности и съблюдаване на простички правила при консумиране на храни и напитки от „забранения списък“.

6. Как храненето на майката повлиява развитието на кърменото бебе?
Единствената абсолютно адекватна и качествена храна за кърмачето е кърмата. Затова го и наричаме „кърмаче“. Разбира се, при невъзможност съвременната индустрия се е погрижила за адаптирани формули, приближаващи се частично до състава на кърмата. Пълноценното хранене неминуемо води до оптимален състав на кърмата. Великата природа е измислила съвършен механизъм, за да могат бебетата ни да оцелеят. Факт е, че и в периоди на недоимъчно хранене кърменето осигурява оцеляване на бебетата. “ Произвеждането“ на кърма, или по точно нейният състав безспорно се повлиява при недоимъчно хранене. А бебето расте и се развива именно с кърмене.

7. Какви са Вашите съвети по отношение на напитките?
Кофеин-съдържащите напитки като кафе, черен и зелен чай може да се приемат от кърмещите майки, както и по време на бременността. Обърнете внимание, че кофеинът може да доведе до възбуда и проблеми със съня при детето. Бебето има незрели метаболитни механизми и има нужда от много време, за да може да обработи и излъчи кофеина. Основната препоръка е да  не се приема повече от 300 мг. кофеин от всички източници общо (кафе, чай, други напитки) дневно. В една чаша кафе има около 100-120 мг. кофеин, в чаша черен чай се съдържат 60-70 мг. Важно е да наблюдаваш бебето си и да знаеш какво количество не му пречи да се чувства комфортно.

Що се отнася до чая често използваните билки, които се употребяват и като подправки в храната, не само не са проблем, а дори може да подпомагат кърменето (напр. анасон, копър, резене, кимион са известни лактогонни средства). Липата и маточината имат леко успокоително действие. Особено внимание обаче трябва да се проявява към салвията (градински чай). Ефектът й за намаляване на кърмата е доста силен – чаят от салвия се използва успешно като мярка за намаляване и дори спиране на кърмата.

Не се препоръчва и ползването на някои по-екзотични съставки. Звездовидният (китайски) анасон, женшенът и някои други специфични азиатски билки не се препоръчват по време на кърмене.

Що се отнася до прясното мляко, съветът е за ограничаването му. Белтъчната молекула на прясното мляко е голяма и може да премине през храносмилателната система на майката. Препоръчва се да се консумират млечни продукти, в които въпросният белтък е „разкъсан“ на по малки молекули – кисело мляко, кефир.

8. Редно ли е да се използват хранителни добавки по време на кърмене и особено в първите дни след раждането?
Голяма част от изкуствените хранителните добавки не се усвояват от човешкия организъм. Разумно е да се приемат конкретни видове и то след проведено контролно изследване на нивата на съответния микроелемент. Пример за това е вит. Д. Високите нива на витамина са токсични, както и твърде ниските стойности. При някои жени усвояването на даден вид фолати е затруднено и това може да определи промяна във вида на приеманата фолиева киселина.

Нужен е разумен прием на добавки, съобразен със състоянието на майката. Добавяне на соев лецитин можем да препоръчаме при майки, които имат т.нар. запушване на млечни канали и образуването на „буци“ със задържана кърма. Соевият лецитин е емулгатор на мазнините и прави мазнината равномерно разпределена на ситни фрагменти, като не позволява струпването им на едно място и съответно запушване на канали.