Мила Роберт: Храната има различен вкус, когато й отделяш внимание и любов

Актриса с минало на уличен музикант, любител фотограф и художник, Мила Роберт е естествен антидепресант в подтиснатия от руси екстеншъни и хип-хоп мечки роден ефир. Тънкото й чувство за хумор и вокален потенциал прозират в авторската й музика и в дузина кавъри на фолк хитове, за които всеки цивилизован меломан от Резово до Калотина може да я споменава с добро. От 5 ноември интерпретацията й на „Точка червена“ ще усмихва клиентите на ФАНТАСТИКО в новата ни кампания за лоялност. При пазаруване в обектите ни за всеки 10 лв. ще получавате по 1 промо точка, а събирането на определен брой ви дава шанс да подобрите кулинарния си арсенал като закупите продукти TEFAL с до 50% отстъпка. Как се справя Мила Роберт зад печката и защо е на ръба да сложи лук и в десертите си? Четете сега.

Мила, кога си даваш „Точка червена“ в кухнята? Когато ти се получи нещо напълно импровизирано като ястие, или обратното – когато направиш кулинарен гаф?

Обикновено когато станат черни нещата в печката и не съм внимавала достатъчно. И сега по време на карантината ме хвана яд, бях си взела сладки картофи, толкова ми се бяха прияли. Казах си „Сега ще сляза до магазина, ще ги оставя на по нисък градус, те ще се оправят сами“, и се качвам, и гледам: всичко пуши! Ако се бях помотала още малко, щях да гася пожар. Имах късмет.

Кога хвана за пръв път тиган в живота си? С каква цел и какво се случи?

Първото нещо, което направих като малка, бяха палачинки - то май всяко дете се опитва. Иначе когато заживях с майка ми, и тя се раздели с гаджето си, и спря да готви, рязко осъзнах, че може би трябва да започна сама да си приготвям храната. И тогава открих нудълсите, онези къдравите, овкусените, а после взех да правя едни спагети с чесънче, зехтин и пармезан, които са ми евъргрийн и до днес на масата.

Историята в „Точка червена“ е за смел и безотговорен флирт. Какви качества трябва да притежава един мъж, за да му кажеш „Добър си, играй“?

Със сигурност трябва да има чудесно чувство за хумор, да знае как да се държи. Има едни толкова джентълменски неща в определени мъже, че не можеш да им се сърдиш дълго. И е хубаво да знае какво прави с живота си. Добре е също да е по-умен от мен, ако може.

Кой уред е най-верния ти съюзник в процеса на готвене и защо?

Пасатор, защото нямам друго (смее се). Ползвам го когато правя крем супа от леща.

Какво е храната за теб? Вдъхновение, гориво за тялото, или нещо трето?

Откакто не пуша, храната е най-великото нещо на света, има различен вкус, защото й отделям повече внимание и любов. Напоследък се опитвам да ям само неща, които ми носят радост, и се чувствам все по-добре. Обичам благини като карначе, но месото като цяло го пренебрегвам все по-безцеремонно и наблягам на всякакви варива – боб, леща, нахут. Не мога без салати, като напоследък си правя много гуакамоле. И цял живот мога да съществувам на спагети, но никога с кренвирш и лютеница, и да не са разварени. Сега съм цар на всякакви вариации, бели и червени, обичам ги в wok тиган с лук, гъби, ядки и много подправки.

Какво включва обичайното ти меню за деня и какво ти се иска да промениш в него?

Цял живот съм пила умопомрачителни количества кола и посягах предимно към нейните сродни души в бързата закуска, бургери и дюнери. И винаги съм обожавала салата. Откакто спрях колата, ям по-адекватни неща, пия много вода и се чувствам супер.

Имаш ли любима рецепта, която си взаимствала от майка си или друга жена в семейството?

Обичам на баба ми печените тиквички. Тя ги нарязва на кръгчета, слага ги в тава, залива ги с олийце и ги разбърква, и ги слага да станат почти черни, да се запекат много. След това като изстинат, им слага копър, чесън и оцет, и това е най-великата салата. А, и чесъна не трябва да го режеш, а да го пасираш, или накълцаш.

Гледах те в един кулинарен формат и имах чувството, че ще сложиш лук и в десерта. Откъде идва апетитът ти за лук и чесън?

От баба и дядо, които са ме отгледали, те са големи табиетлии. Като малка не бях кой знае какъв фен, но като заживях сама, започна жестока любов към чесъна и лука. Случвало се е някое гадже като не яде лук да настъпва голяма трагедия, защото не можем заедно да се радваме на живота.

Най-странното ястие, което си опитвала по света и у нас?

Аз съм малко гнуслива и не съм от тия, дето искат много да пробват. Опитвала съм конско месо, и то си беше вкусно, просто ми беше съвестно през цялото време. И в Италия като бях опитах каперси за пръв път и се заклех да не повтарям.

Ако характерът ти беше подправка, коя щеше да си ти?

Много обичам люто, но по-вероятно да съм канела или самардала.