София Кузева-Чернева за неделното утро с дъх на палачинки и нейната Европа в чиния

Тя е красиво потвърждение на правилото, че за да си голям актьор преди всичко трябва да си голям човек. Хамелеон пред камера, зад нея София Кузева-Чернева е аристократ по душа, боец по характер и  джедай в естетиката си на живеене. Преди близо 30 години, в апогея на кариерата с фирма „Вчера“, тя рестартира живота си в Германия. У дома я връщат семейството, приятелите и успешни сериали като „Откраднат живот“. Хванахме я на второто за деня кафе, което си е „само за нея“, за да сподели повече за кулинарната топография на своя свят.

- София, ти си космополитен човек и артист, прекарваш времето си между Берлин и София. Представи си, че тези две европейски столици трябва да се съберат в чиния. Как ще изглеждат те, с какъв вкус, и защо?

- По-скоро обичам да обединявам Източна и Западна Европа в хубави, мощни шницелчета с богата, истинска шопска салата (смее се). Всеки път си поръчват да им направя от тях. Правя ги от пуешко месце, супер тънички, за да станат и по-хрупкави като се изпекат. Първо се потапят много леко  в брашънце, после в яйце, галета, пържат се в зехтин до златисто. Шопската салата задължително трябва да е с хубави домати, а истинските, ароматни зеленчуци трудно се намират в Германия. В Берлин съм много смешна като отида на пазара и започна да душа доматите. Хората се чудят на какво точно очаквам да ми мирише? Една немкиня веднъж ми каза „Е, какво толкова…. мирише на зеленина!“. Отвърнах: „Не, не, аз идвам от България и доматът там като го помиришеш по различен начин ти пълни устата!“. Шопската салата събира най-характерните български вкусове, за това предпочитам да е такава гарнитурата в моята европейска чиния.

- Какво обичаш най-много от германската кухня и имаше ли някакъв културологичен шок у теб заради техен табиет на хранене, подправките, които използват, определени продукти?

- Обичам адски много неща, но много малко са тези, които никак не обичам, за това ще ти разкажа за тях. Има една салата от тънко нарязана краставица, овкусена с копър и сладко-кисела марината, стои като варена. Една моя приятелка немкиня твърдеше, че досега съм опитвала такава салата само от ресторант и купешка, които не били толкова истински и хубави. Тя се постара да ми приготви домашна, но НЕ, това определено не е моят вкус. Другото, което не се научих да хапвам тук, е кълцана овкусена кайма, която германците слагат и на филийки.

Иначе една от любимите си германски рецепти научих в месарница. Една дама купи огромно количество телешки дроб и я питах как го приготвя. Нарязва се на парчета и се потапя за минимум час в прясно мляко, след което се слага с нарязана ябълка и стар лук в намазан с масло и зехтин тиган. Задушава се под похлупак с малко сол и черен пипер и става фантастично!

- Препоръчай рецепта за бърза и лесна семейна вечеря.

- В последно време най-бързата ми и любима рецепта е хубаво телешко месце. Нарязвам го на тънки филийки и го потапям поне за половин час в марината от соев сос с настърган корен от джинджифил и ситно нарязана люта чушка. След това го пържа с бучка масълце и зехтин в тиганчето. Като се зачерви лекичко слагам лъжичка мед накрая. Става божествено с ориз, или с така наречената испанска гарнитура. Нарекох я така, защото една приятелка приготви такава като бяхме заедно в Испания.  Нарязват се моркови, тиквички, патладжан на едро и в равни части, овкусява се с равни дози захар и сол, задушава се в зехтин. Магията според мен идва от лекото карамелизиране на зеленчуците.

- Без какво не можеш на масата?

- Без салата. Тази, която правим най-често, е с авокадо, домат и моцарела, много ситно нарязан див лук и босилек, малко балсамико и немалко зехтинче. Авокадото е уважаван от нас зеленчук и присъства във всякакви разновидности – като паста, като част от зелена салата или гарнитура.  Ако си говорим за естетиката извън храната - обичам леката, непретенциозна декорация, да има свещичка, салфетки, без пластмасови бутилки. Трябва да има атмосфера на масата.

- Коя напитка импонира най-добре на характера ти?

- Шампанско. Винаги имам и една чаша от това живо, подвижно вино, ми е най-любимото нещо.

- Какъв в ароматът на неделя сутрин във вашето семейство?

- Неделното утро у нас е палачинково. Като малка Криста бе ужасно злояда и се чудех с какво да я забавлявам и разнообразявам, въртях някакви теста и варианти за по-сладички неща, за да мога да я захраня, и така се роди идеята. И до днес е традиция – ако Криста е в Берлин, неделята ухае на палачинки. Правим си ги със сладкото на мама – от печени сливи, от праскови, от любимата ни настъргана дюля, или от диви ягоди.

- Дъщеря ви Криста е сред най-успешните български модели зад граница. Кое е ястието, което я кара да се чувства у дома, независимо от това в коя точка на света се намира?

- Единственото нещо, което Криста ми е поръчвала, когато се прибира от някъде, е било баница. За нея баницата е част от българското, родината. Но не от мазните, тежките, тези от магазина, а просто истинска, хрупкава, крехка баница. И ако може да бъде изпечена точно сега.   

 - Десертът на детството ти кой е и с какво го свързваш до днес като усещане?

- Тук ми изникват две неща. Първото е пържени филийки с повече яйчице и малко прясно мляко слагаше майка ми. Стават фантастични! И другото е сутляш с малко канела, плодове, или само с медец – обожавам! В интерес на истината и до днес, като ми замирише на канела, в който и да е сладкиш, аз се сещам за сутляш. Канелата ме свързва директно в детството. И сега си пия кафето с много малко канела и капка мляко.

- Вярваш ли, че храната е особен вид език - например, скандалът в едно семейство често води до съвършените пълнени чушки, а хлябът е любов и прошка. Вярваш ли в емоционалната сила на храната?

- Храната е емоция, тя събира и разделя хората. Много хубави неща се случват покрай масата. Храната е проводник на енергия, кара ни да се чувстваме спокойни, сити физически и емоционално. Има магия, като си правим питката за Бъдни вечер, онази постната с нечетното число, което трябва да подредим на масата си. Всеки от нас се включва за кратко в месенето на тестото, нарекли сме си го за здраве този ритуал. Аз крия паричката някъде. За нас това е най-вкусният хляб!