Цветана Бонева за вкусa на живота и месенето като ритуал

Тя е основател и главен редактор на „Лицата на града“ – сайт, в който интересни хора споделят мечти, вкус за музика, храна, графити, безвремието в карето от любимото столично кафене до караваната на плажа. Цветана Бонева е от породата естети, за които вратите на сградите по стръмните средиземноморски улици и старият Созопол разказват повече истории от бабите пред тях.  Работи смело с думи, подправки, тесто и фотообектив, а резултатът винаги те кара да чувстваш. Поговорихме си с нея за кулинария.

Цветана, кой възпита отношението ти към тестото и как би определила магията на месенето като ритуал?

Аз имам две баби, едната е от Северна България, а другата е родена в Гърция. И от двете съм се повлияла кулинарно за много различни неща. Баба Гичка (тази, която идва от юг) ме е научила да меся най-вкусните питки и да имам отношение към тестото. Другата ми баба, Цветана, пък ме е научила да правя страхотни сосове, яхнийки, любимата на всички лютика, изобщо проста храна за душата. Но да се върнем на месенето – определяш го съвсем точно – то е ритуал. Баба ми обича да повтаря, че когато меси, човек се свързва с тестото, то е живо същество, което приема от емоцията ти, държи се така, както ти се държиш с него. В общи линии мога да кажа, че при тестото нещата стоят така – то ти дава това, което ти му даваш на него. Ако искаш перфектното тесто за питка, пица, фокача, за всичко, то дай му любов, внимание и време. Времето е много важно за едно тесто, другото нещо е да му говориш, аз обичам да си наричам храната наум, ей така, все с хубави думи, за да се превърне в нещо, което не става само за засищане, но и за обичане.

С какво дебютира в кухнята като пекар – с питка, сладкиш, пица? Получи ли ти се и какви бяха отзивите от близките? Колко годишна беше?

Истината е, че дебютът ми в кухнята беше с палачинки. Една вечер се събудих към 2 часа и усетих, че искам да сготвя нещо, била съм на 16 години. Разбира се, че и преди това съм готвила, но в никакъв случай не е било така осъзнато. Не съм гледала рецепти, забърках си сместа, направих си ги, седнах на малката кована масичка на тераската в хола ми, беше лято и в Пловдив беше много топло, завих едната със сирене и я хапнах, наслаждавайки се на топлината на нощта. Аз обичам да се наслаждавам на храната. Ако не мога да седна спокойно и да си превърна мига в нещо красиво, то по-добре изобщо да не се храня. Бих пропуснала хранене. Толкова – така започна всичко. Отзивите си бяха мои.

Кое е по-важно – отношението и любовта към кулинарията или качествените продукти и механичният майсторлък?

За мен отношението към храната е над всичко! Вярвам искрено, че човек от нищо може да направи нещо, ако има подход, ако обича това, което прави – не става дума само за готвене, за всичко в живота е така. Ако имаш правилното отношение, нещата започват да се случват. В този дух най обичам да обирам от хладилника всичко, което имам и да си измислям рецепта. Обожавам подобни предизвикателства, не следя рецепти, а даже напротив – измислям си такива. Продуктите са много важни, особено ако са от нашата градина, но ако ги нямаш – действай смело, както баща ми казваше: „Човек трябва да знае и 2 и 200, и от горчивия лимон да си направи лимонада, това е тънката работа“.

Ако Цветана беше един бутиков рафт с три хранителни продукта, как би се описала – кои ще са те?

На рафта със сигурност ще стои нещо вкусно за пиене (може би студено просеко), до него ще има люти чушки, защото започвам да горя за секунди, а третото ще бъдат няколко кристала сол.

Социалните мрежи възпитаха хората да се хранят с очите си и тук идва ред на превъзходните снимки, които правиш. Каква е формулата за перфектния кадър, който ще те накара да си кажеш: „Господи, трябва да опитам това на всяка цена“?

На първо място искам да ти благодаря за оценката и топлите думи, оценявам ги и значат много! Аз не смятам, че социалните мрежи възпитават хората да се хранят с очите, поне аз винаги съм се хранила с очите. Обичам красивите неща. Надявам се социалните мрежи да стимулират творенето на хубост, а не да създават грешни впечатления. За жалост срещам все повече хора, които нямат абсолютно никакво отношение към храната, но си майсторят нещо само за самата снимка. Разграничавам двете неща. Аз започнах да снимам храна, защото започнах да готвя, а не обратното. Формулата за перфектния кадър за мен е точно тази – да готвиш с любов, другото е лесно.

Лятото ти е изпълнено с морска сол, розе и вятър в косите. Какво присъства най-често на масата ви пред караваната на къмпинга? Как си набавяш продукти, когато си там?

Лятото ми е любов, много го обичам, може би защото съм зодия Лъв и съм родена точно в разгара на истинската жега. На масата ни най-често присъстват морските дарове, рибата, хубавото телешко, сирене, мариновано с пресни билки, тарама, препечен хляб и огромна салата с много сезонни зеленчуци, маслини, печени ароматни чушки. Това е, повече не ни трябва. Продуктите си набавяме от месни месарници и рибни магазини, а пък зеленчуците на морето са топ, особено любимите ми розови домати!

Храната, която приготвяш, влияе ли на настроенията ти? Когато ти е меланхолично например – залагаш на определен вид лесна салата, а когато си в еуфория – на извънземен десерт?

По-скоро настроенията ми влияят на храната, която приготвям, обаче пък, приготвяйки храна, мога да изляза от дупка за минути, особено ако ми се получи добре. Фокусирам се над готвенето и всичко се случва на магия. Нямам ястия за настроения, обичам да готвя много, ама много... и в големи количества, а най обичам да меся. Месенето е като живота. Това е.