На първа линия в супермаркета - разказ от първо лице — Фантастико
Loader
100%

Истории на успеха

На първа линия в супермаркета - разказ от първо лице

Яна Симеонова е главен касиер в супермаркет ФАНТАСТИКО. Майка е на момченце и момиченце – 10-годишни близнаци. Всеки ден ги изпраща на училище с хиляди инструкции - да поставят правилно маските си, да мият по няколко пъти ръцете си, да използват дезинфектанти, да не докосват лицата си. Но знае, че когато не са пред очите й, вероятно част от тези правила, съвсем по детски, се нарушават. Не се притеснява за тях, притеснява се за родителите си, защото са в рисковата група при евентуално заразяване с COVID-19. Точно затова призовава за повече разум и спазване на правилата. Срещаме я в супермаркета, за да ни разкаже за работата си „на първа линия“ в условията на пандемия.

 

Вече няколко месеца работиш „на първа линия“ заедно с твоите колеги. Страхуваш ли се?

Естествено. Може би съм от първите, които се притесниха малко по-сериозно. Имам родители, които са в рисковата група и най-вече се притеснявам за тях.

 

По-отговорни ли станаха клиентите с нарастването на броя заболели?

Като цяло хората започнаха да свикват с правилата. През лятото имаше отпускане, но сега си знаят и влизат с маски в магазина. Вътре понякога се опитват да свалят маските, но като цяло по-добре от преди. Като че ли младите са по-изпълнителни от възрастните, които трябва да се пазят. Понякога трудно слагат маските, често ги виждам на брадата, докато младите са по-изпълнителни. Опитваме се непрекъснато любезно да напомняме да се сазва дистанция. В супермаркета са поставени стикери на пода за разстоянието, което трябва клиентите да спазват помежду си, но това нещо се спазва трудно. Непрекъснато напомняме, за маските също. Има хора, които ни се сърдят много, когато им напомним, има и други, които са много разбрани и дори им става неудобно. Истината е, че клиентите влизат за 10 минути в магазина и не могат да издържат с маска, а ние сме часове наред с маската и се срещаме със стотици хора всеки ден. Наистина трябва да са по-отгворни и към нас, и към тях. Всички имаме родители.

 

Как се работи с маската?

Не е комфортно, особено, когато се налага да се зареди стока - с маската вдигаш, сваляш, става по-трудно. Но маските са част от живота ни вече няколко месеца, така че сме свикнали.

 

Кое е най-трудно в тази ситуация?

Може би общуването с клиентите. Когато на касата се появи човек без маска, му напомням да си постави. Ако няма, го насочваме да си закупи на място в магазина. Знаете ли, задаван ми е въпросът: „Вие сте с маска, аз защо да съм с маска“. Една клиентка ми каза: „Ми, купи ми ти“. Има всякакви хора. Някои смятат, че на тях нищо не може да им се случи, ходят без маска, не спазват дистанция и това предизвиква конфликти. Не искат да пазят нито себе си, нито останалите, а виждаме, че лекарите са претоварени. Хубавото е, че хората упражняват взаимен контрол – правят си забележка за дистанцията, за липса на маска. Повечето ни клиенти са много разумни и осъзнават колко е важно да се спазват правилата.

 

Какви са твоите съвети за по-бързо и безопасно пазаруване?

Най-важното е да знаят за какво влизат, да имат списък и да знаят точно какво търсят. Виждала съм хора, които влизат, застават на щанда с хляба и 15 минути не могат да решат какъв хляб искат да си купят, да не говорим за другите неща. Просто един списък много ще подпомогне нещата и  пазаруването ще става по-бързо. Понякога виждам хора, които си говорят по телефона и се разхождат в супермаркета. Чак когато приключат разговора, продължават да пазаруват. А в тази ситуация трябва да са по-експедитивни, за да не се получават струпвания. На касата е добре да помогнат с поставянето на покупките. Забелязала съм, че когато стигнат до касата, някак се отпускат и никой не бърза. Понякога пълнят по 2 – 3 колички и в нашия супермаркет касиерът трябва да напълни няколко торбички. Може би в настоящата ситуация, за да става по-бързо, трябва да помагат, за да бъдат обслужени по-бързо. Все още идват цели семейства. Прави ми впечатление, че идват дори майки с малки деца с колички. Мисля, че един от семейство може да напазарува всичко необходимо. На входа има дезинфектант, виждам, че хората го използват и така трябва. А вътре в супермаркета правят дезинфекции на цялата зала, на количките, кошниците, в складовите помещения, навсякъде.

 

Как се предпазвате с колегите ти?

Просто спазваме правилата. В момента екипът ни е разделен на две групи, така че да не се засичаме. Помагаме си, непрекъснато се подсещаме за маските и това да не си докосваме лицата. Дори преди малко направих забележка на една колежка, която инстинктивно се докосва. Гледам да й кажа, за да я предпазя. Близките ми се притесняват за мен. Всеки ден ме изпращат с думите „Пази се“, всеки ден майка ми се обажда и ме пита сутрин как съм аз, как са децата. Но в тази ситуация сме не само ние, а целия свят. Длъжни сме да спазваме правилата и да се пазим, така пазим и останалите. 

На първа линия в супермаркета - разказ от първо лице