Facebook Pixel
Loader
0%

Георги Господинов

Георги Господинов
01.11.2021

Георги Господинов

Моите будители. Най-напред тези, които ме научиха да чета и пиша – дядо ми, с един химически молив в полето на вестника (езикът ми беше син като на таласъм), баба ми с историите, майка ми, баща ми и първите учители. Следва цялата българска литература, като се започне от първата книга, която намерих вкъщи, „Записки по българските въстания“, опърпана, с липсващи първи страници. После Вазов и Яворов, двамата големи, които съчиняват сънищата и безсъниците на цял един народ. Продължавам да вярвам, че книгите и историите спасяват. Освен това създават вкус и съпротива срещу агресивното бездарие, а това днес е въпрос на оцеляване. Продължавам да вярвам, че сме направени от това, което четем и изричаме. Думите имат сила. Затова моят днешен будител е четящият човек. Чувствителният човек. Човекът със сърце и ухо за другите и техните истории. Това е мярата.

 

My enlighteners. First the ones who taught me how to read and write – my grandpa with an indelible pencil on the margin of his newspaper (my tongue was blue like that of a ghoul), my grandma with her stories, my mum, my dad, as well as my first teachers.  Then comes the entire Bulgarian literature I could find at home: “Notes on the Bulgarian Uprisings” – a tatty book with the first pages missing. Then Vazov and Yavorov - the two big ones, who recreated on paper the dreams and the nightmares of an entire people. I still believe that books and stories can save people. Moreover, they develop a taste for and opposition against aggressive half-wittedness, and nowadays the latter has become a matter of survival. I still believe that we are made of what we read and say. Words have power. This is why my enlightener of today is the reading man. The sensitive man. The man with a heart and an ear for others and their stories. This is the measure.