Facebook Pixel
Loader
0%

Райна Кабаиванска

Райна Кабаиванска
01.11.2021

Райна Кабаиванска

Трудно е да се каже кой е моят будител. Преди всичко смятам, че това е моето семейство, моите родители – майка ми, учителка, която ми даде дисциплината, и баща ми с невероятната фантазия, който може би ми даде кръвта на артиста. Втори будител – гласът на Мария Калас, който чух по едно „нелегално“ радио като студентка в комунистическа България. Чух този глас и реших, че трябва да отида в Италия. Осъществи се и това мое желание. Пристигнах в Италия и намерих моя голям будител – моята учителка Дзита Фумагали-Рива. Това беше най-добрият човек на света, най-щедрият, който никога не вземаше пари за уроци, който ни хранеше. Аз свирех непрекъснато на пиано, за да акомпанирам на нейните ученици и тя ме хранеше с миланско ризото. Започнах веднага да пея под нейно ръководство. Спомням си, че тя живя до 102 години, а аз й се обаждах по телефона от всички краища на света и я питах: „Как да изпея тази фраза?“. Когато станах учителка и аз, преподавател по пеене, направихме Майсторския клас в София с Нов български университет. И аз може би станах по някакъв начин, магически, будител за младите певци, които са по всички театри на света. Но както аз правех, така и те се връщат към своята учителка непрекъснато.

It is hard to say who my enlightener is. First of all I think that this is my family, my parents – my mother, a teacher,  who gave me discipline, and my father with his incredible imagination, who might have given to me the blood of an artist. My second enlightener – the voice of Maria Callas, which I first heard on an “illegal” radio station as a student in communist Bulgaria. I heard that voice and decided that I had to go to Italy. That wish of mine came true too.  I arrived in Italy and found my great enlightener – my teacher Zitta Fumagalli Riva. She was the best person in this world, the most generous. She never charged us for the lessons; she fed us. I played the piano all the time, accompanying her students, and she fed me risotto Milanese. I started singing immediately under her direction. I remember she lived to 102 years of age and I used to call her from all corners of the world asking: “How should I sing this phrase?”   As I became a teacher too, teaching singing, we organised a Master Class in Sofia with the New Bulgarian University.   And maybe in some magical way I became an enlightener for the young singers who are in theatres all over the world. However like I did, they also keep coming back to their teacher all the time.